Делата за пред Брюксел се сменят, а успехите са все нулеви
- Съдия Грозев, по какъв начин оценявате българската обстановка с осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека? Вече 12 години управляващите отхвърлят да изпълнят решението по делото " Колеви ", което очерта проблемите с недосегаемостта на основния прокурор...
- Изпълнението на решенията на съда е въпрос, който стои надалеч освен за България. В редица страни, най-много източноевропейски, има проблеми със закъснение на осъществяването на общите ограничения. Това са обстановки, в които вследствие на решение на Европейски съд по правата на човека се постановат по съществени промени на законодателно равнище. В разнообразни страни има проблеми с такива общи ограничения по разнообразни тематики. За страдание България има забавяния по о няколко казуса, които са открити в редица решения на Европейски съд по правата на човека, и които значително са свързани, най-общо казано, с качеството на наказателното правораздаване. Един от проблемите, който Комитетът на министрите през последните години слага на дневен ред, е статутът на основния прокурор.
- Има ли друга страна, която толкоз години да влачи тези промени? Какво е вашето пояснение за това?
- Това е неповторим проблем, тъй като статутът на българската прокуратура също е неповторим и няма по какъв начин да направя съпоставяне с друга страна. Обикновено проблемите с осъществяване на решения, които не престават доста години, касаят по-скоро всеобщи случаи и са свързани с запаси. Мога да дам образец с условия в пандизите. Често това е проблем, който изисква сложни ограничения и това лишава време. Имахме го и ние, но българската страна реагира относително бързо и съответно. Друг образец е осъществяването на правосъдни решения против държавни институции и предприятия в Украйна. Държавата няма задоволително средства за погашение по решенията на съдилищата против тези институции в интерес на жители. Но този вид проблем, който слага решението " Колеви ", е неповторим и не мога да намеря различен образец, с който да го сравня.
- Какъв запас ни липсва, с цел да го решим?
- Политическа воля явно. Това постоянно е отговорът, когато става дума за смяна на институционална уредба. Мнозинството в Народното събрание би трябвало да има предпочитание да направи смяната.
- Как би трябвало да е уредена институционално прокуратурата, с цел да се реши този проблем?
- Навсякъде по света уредбата на прокуратурата е въпрос на национална традиция и последователно израстване и наместване на другите институции. Така че няма повсеместен модел. Навсякъде обаче се слага въпросът за намиране на баланс сред опцията за отговорност на институцията за реализираната от нея наказателна политика и гарантиране на нейната самостоятелност. Когато има подобен баланс, прокуратурата е способна да проверява политически мощните. Този баланс се намира чрез разнообразни механизми, гарантиращи самостоятелност на обособения прокурор и в това време отчетност на институцията за нейната успеваемост. За да има отчетност на институцията, в едни системи опцията за освобождение на основния прокурор е олекотена, в други - опциите за предоставяне на указания от изпълнителна власт са засилени, в трети - Народното събрание може да има повече надзор. Проблемът с българския модел е, че на процедура независимостта е въведена в абсолют и опциите за отговорност и надзор от страна на другите управляващи са нулеви. Това е казусът с българския модел, нещо, което е казвано неведнъж от разнообразни европейски институции.
- Въвеждането на прокурор, който да проверява основния и заместниците му, би ли било решение?
- Зависи по какъв начин ще бъде регламентирано това решение, и от това което следим към този момент, по-скоро няма да бъде довършена и да се получи тази смяна (Заб. Интервюто е взето, преди Конституционен съд да анулира текстовете от закона, регламентиращи специфичния прокурор.). Ако се фокусираме върху решението " Колеви ", значима е ефикасната опция за разследване не единствено като законодателната рамка, само че и като действително действие. Проблемът не е единствено в невъзможността да се проверява основният прокурор. Липсата на опция за следствието му е детайл от цялостната липса на на опция за отчетност на основния прокурор за работата му и успеваемостта на реализираната наказателна политика.
- Главният прокурор Иван Гешев постоянно повтаря, че той е надали освен един админ в прокуратурата и не вижда проблем с безотговорност и безконтролност.
- Трудно е да се одобри такава теза. Става въпрос за централизирана институция, която е йерархично построена със съществени пълномощия, фокусирани във фигурата на основния прокурор. Има системи, в които прокуратурата е регламентирана институционално по различен метод и където няма този мощно изразен йерархичен детайл. Проблемът с намаляването на йерархичната зависимост на прокуратурата също не е еднопосочен. За да може да реализира единна наказателна политика в цялата страна, би трябвало да има относително високо равнище на организация и послушание, с цел да може наказателната политика да е идентична на всички места. В противоположен случай рискуваме феодализиране на наказателната политика в разнообразни елементи на страната. Това също не е положително решение.
- Оказваме се в " параграф 22 " и няма по какъв начин да не е всесилен основният прокурор ли?
- Не, той не би трябвало да е всесилен. Безконтролната власт постоянно ражда риск от злоупотреби. Има техники, с които могат да бъдат лимитирани опциите за въздействие, запазвайки йерархичната конструкция на организацията. Освен контролът от другите управляващи са вероятни и ограничавания на избрани пълномощия. Ограничения на опциите за въздействия върху кариерното израстване, въвеждане на групов модел на ръководство, не самостоятелен. Техники има доста. Въпросът е да има действително предпочитание да се откри рационален баланс.
- Видяхме преди дни по какъв начин основният прокурор поведе митинга против закриването на профилираните съдилища и прокуратури. Какво е вашето отношение към профилираното правораздаване, има ли потребност от такива структури?
- Специализирани съдилища, които се занимават с проведена престъпност и корупция има в редица страни. От позиция на европейската спогодба, няма кардинален проблем, доколкото гаранциите за тяхната самостоятелност и безпристрастност са същите. Доколкото има проблем, той е, че когато един съд има съответна задача, това в някакъв смисъл го отмества от логичност на това да бъде съд и го концентрира по-скоро върху съответната задача и това крие риск от деформиране. Затова профилирани съдилища постоянно се гледат с изключително внимание, само че няма кардинална възбрана за съществуването на такива институции. По-скоро преценката е на национално равнище до каква степен салдото е спазен и до каква степен тези институции сполучливо реализират функционалностите си.
- Какви са вашите наблюдения за българските?
- Ако би трябвало да преценяме по-общо, една от рецензиите във връзка с България от европейските институции, е неефективното наказателно гонене на проведената престъпност и корупцията. И през всичките тези години няма основна смяна. Това, което наблюдавахме, е отчети на Европейска комисия, в които се отбелязва този проблем, в отговор на което българските институции дават образци с съответни следствия против политици или видни предприемачи. След прочут брой години образците към този момент са с други, нови каузи, а по старите каузи има преустановяване или оправдателни присъди. Наблюдавайки цялата картина от приемането на България в Европейски Съюз, няма успеваемост в наказателно гонене на проведена престъпност и корупция.
От позиция на ефикасната организация на наказателното следствие, има смисъл да има звено, което да се занимава с такива каузи, тъй като те имат специфичност и тяхното следствие е по-различно от общоприетата престъпност. От позиция на съдилищата ми е мъчно да видя каква е спецификата, която изисква независими съдилища за проведена престъпност и корупция.
- Вече има каузи на бързата писта в Страсбург, свързани с активността на тези институции. Говоря и за жалбата на Миню Стайков, и за тази на Баневи. Какво значи Страсбург да преглежда предпочитано каузи и по кое време можем да чакаме решения?
- Приоритетно гледане на каузи е процедура, въведена преди повече от 7-8 години в съда, и която последователно стартира да се употребява по-активно. Съдът има стеснен запас за разглеждане на каузи, а броят на делата, които би трябвало да преглежда, е доста по-голям от неговия потенциал. Разглеждането на по-голям брой каузи може да бъде осъществено през по-ефективни процедури. Има и разнообразни видове каузи. Някои имат по-системен темперамент и могат да издигнат значими въпроси за цялостната организация и реализиране на правораздаване в съответната страна. При други в някаква степен нещата към този момент са свързани единствено с вероятно обезщетение, най-общо казано, и разрешават изчакване. За да може да е по-адекватен и потребен, съдът стартира по-активно да употребява процедурата по предоставяне на приоритет. И защото предварителното задържане е значим проблем от позиция на действието на една наказателна система, на няколко каузи, в които има по-дълъг интервал на авансово задържане, беше даден приоритет. Това значи, че в границите на тази година ще има решения по тези каузи.
- Изпълнението на решенията на съда е въпрос, който стои надалеч освен за България. В редица страни, най-много източноевропейски, има проблеми със закъснение на осъществяването на общите ограничения. Това са обстановки, в които вследствие на решение на Европейски съд по правата на човека се постановат по съществени промени на законодателно равнище. В разнообразни страни има проблеми с такива общи ограничения по разнообразни тематики. За страдание България има забавяния по о няколко казуса, които са открити в редица решения на Европейски съд по правата на човека, и които значително са свързани, най-общо казано, с качеството на наказателното правораздаване. Един от проблемите, който Комитетът на министрите през последните години слага на дневен ред, е статутът на основния прокурор.
- Има ли друга страна, която толкоз години да влачи тези промени? Какво е вашето пояснение за това?
- Това е неповторим проблем, тъй като статутът на българската прокуратура също е неповторим и няма по какъв начин да направя съпоставяне с друга страна. Обикновено проблемите с осъществяване на решения, които не престават доста години, касаят по-скоро всеобщи случаи и са свързани с запаси. Мога да дам образец с условия в пандизите. Често това е проблем, който изисква сложни ограничения и това лишава време. Имахме го и ние, но българската страна реагира относително бързо и съответно. Друг образец е осъществяването на правосъдни решения против държавни институции и предприятия в Украйна. Държавата няма задоволително средства за погашение по решенията на съдилищата против тези институции в интерес на жители. Но този вид проблем, който слага решението " Колеви ", е неповторим и не мога да намеря различен образец, с който да го сравня.
- Какъв запас ни липсва, с цел да го решим?
- Политическа воля явно. Това постоянно е отговорът, когато става дума за смяна на институционална уредба. Мнозинството в Народното събрание би трябвало да има предпочитание да направи смяната.
- Как би трябвало да е уредена институционално прокуратурата, с цел да се реши този проблем?
- Навсякъде по света уредбата на прокуратурата е въпрос на национална традиция и последователно израстване и наместване на другите институции. Така че няма повсеместен модел. Навсякъде обаче се слага въпросът за намиране на баланс сред опцията за отговорност на институцията за реализираната от нея наказателна политика и гарантиране на нейната самостоятелност. Когато има подобен баланс, прокуратурата е способна да проверява политически мощните. Този баланс се намира чрез разнообразни механизми, гарантиращи самостоятелност на обособения прокурор и в това време отчетност на институцията за нейната успеваемост. За да има отчетност на институцията, в едни системи опцията за освобождение на основния прокурор е олекотена, в други - опциите за предоставяне на указания от изпълнителна власт са засилени, в трети - Народното събрание може да има повече надзор. Проблемът с българския модел е, че на процедура независимостта е въведена в абсолют и опциите за отговорност и надзор от страна на другите управляващи са нулеви. Това е казусът с българския модел, нещо, което е казвано неведнъж от разнообразни европейски институции.
- Въвеждането на прокурор, който да проверява основния и заместниците му, би ли било решение?
- Зависи по какъв начин ще бъде регламентирано това решение, и от това което следим към този момент, по-скоро няма да бъде довършена и да се получи тази смяна (Заб. Интервюто е взето, преди Конституционен съд да анулира текстовете от закона, регламентиращи специфичния прокурор.). Ако се фокусираме върху решението " Колеви ", значима е ефикасната опция за разследване не единствено като законодателната рамка, само че и като действително действие. Проблемът не е единствено в невъзможността да се проверява основният прокурор. Липсата на опция за следствието му е детайл от цялостната липса на на опция за отчетност на основния прокурор за работата му и успеваемостта на реализираната наказателна политика.
- Главният прокурор Иван Гешев постоянно повтаря, че той е надали освен един админ в прокуратурата и не вижда проблем с безотговорност и безконтролност.
- Трудно е да се одобри такава теза. Става въпрос за централизирана институция, която е йерархично построена със съществени пълномощия, фокусирани във фигурата на основния прокурор. Има системи, в които прокуратурата е регламентирана институционално по различен метод и където няма този мощно изразен йерархичен детайл. Проблемът с намаляването на йерархичната зависимост на прокуратурата също не е еднопосочен. За да може да реализира единна наказателна политика в цялата страна, би трябвало да има относително високо равнище на организация и послушание, с цел да може наказателната политика да е идентична на всички места. В противоположен случай рискуваме феодализиране на наказателната политика в разнообразни елементи на страната. Това също не е положително решение.
- Оказваме се в " параграф 22 " и няма по какъв начин да не е всесилен основният прокурор ли?
- Не, той не би трябвало да е всесилен. Безконтролната власт постоянно ражда риск от злоупотреби. Има техники, с които могат да бъдат лимитирани опциите за въздействие, запазвайки йерархичната конструкция на организацията. Освен контролът от другите управляващи са вероятни и ограничавания на избрани пълномощия. Ограничения на опциите за въздействия върху кариерното израстване, въвеждане на групов модел на ръководство, не самостоятелен. Техники има доста. Въпросът е да има действително предпочитание да се откри рационален баланс.
- Видяхме преди дни по какъв начин основният прокурор поведе митинга против закриването на профилираните съдилища и прокуратури. Какво е вашето отношение към профилираното правораздаване, има ли потребност от такива структури?
- Специализирани съдилища, които се занимават с проведена престъпност и корупция има в редица страни. От позиция на европейската спогодба, няма кардинален проблем, доколкото гаранциите за тяхната самостоятелност и безпристрастност са същите. Доколкото има проблем, той е, че когато един съд има съответна задача, това в някакъв смисъл го отмества от логичност на това да бъде съд и го концентрира по-скоро върху съответната задача и това крие риск от деформиране. Затова профилирани съдилища постоянно се гледат с изключително внимание, само че няма кардинална възбрана за съществуването на такива институции. По-скоро преценката е на национално равнище до каква степен салдото е спазен и до каква степен тези институции сполучливо реализират функционалностите си.
- Какви са вашите наблюдения за българските?
- Ако би трябвало да преценяме по-общо, една от рецензиите във връзка с България от европейските институции, е неефективното наказателно гонене на проведената престъпност и корупцията. И през всичките тези години няма основна смяна. Това, което наблюдавахме, е отчети на Европейска комисия, в които се отбелязва този проблем, в отговор на което българските институции дават образци с съответни следствия против политици или видни предприемачи. След прочут брой години образците към този момент са с други, нови каузи, а по старите каузи има преустановяване или оправдателни присъди. Наблюдавайки цялата картина от приемането на България в Европейски Съюз, няма успеваемост в наказателно гонене на проведена престъпност и корупция.
От позиция на ефикасната организация на наказателното следствие, има смисъл да има звено, което да се занимава с такива каузи, тъй като те имат специфичност и тяхното следствие е по-различно от общоприетата престъпност. От позиция на съдилищата ми е мъчно да видя каква е спецификата, която изисква независими съдилища за проведена престъпност и корупция.
- Вече има каузи на бързата писта в Страсбург, свързани с активността на тези институции. Говоря и за жалбата на Миню Стайков, и за тази на Баневи. Какво значи Страсбург да преглежда предпочитано каузи и по кое време можем да чакаме решения?
- Приоритетно гледане на каузи е процедура, въведена преди повече от 7-8 години в съда, и която последователно стартира да се употребява по-активно. Съдът има стеснен запас за разглеждане на каузи, а броят на делата, които би трябвало да преглежда, е доста по-голям от неговия потенциал. Разглеждането на по-голям брой каузи може да бъде осъществено през по-ефективни процедури. Има и разнообразни видове каузи. Някои имат по-системен темперамент и могат да издигнат значими въпроси за цялостната организация и реализиране на правораздаване в съответната страна. При други в някаква степен нещата към този момент са свързани единствено с вероятно обезщетение, най-общо казано, и разрешават изчакване. За да може да е по-адекватен и потребен, съдът стартира по-активно да употребява процедурата по предоставяне на приоритет. И защото предварителното задържане е значим проблем от позиция на действието на една наказателна система, на няколко каузи, в които има по-дълъг интервал на авансово задържане, беше даден приоритет. Това значи, че в границите на тази година ще има решения по тези каузи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ